Вернуться к просмотру | Вернуться к списку
язык: вепсский
часть речи: глагол
Найдено предложений: 22
Поисковое окно -1…1 — верхняя линия отмечает соседние слова в заданном интервале; расстояния считаются по исходному предложению.
gägi1 существительное
кукушка
kuida1 глагол
высохнуть, высыхать, сохнуть, сушить
kuiv1 прилагательное
1) сухой, пересохший
kuiv2 прилагательное
2) твёрдый
kuiv3 прилагательное
3) недождливый, сухой
индикатив, презенс, 1 л., ед. ч., полож. ф. (kuivan)
аккузатив, ед. ч. (kuivan)
генитив, ед. ч. (kuivan)
эссив, ед. ч. (kuivan)
kuida1 глагол
высохнуть, высыхать, сохнуть, сушить
kuiv1 прилагательное
1) сухой, пересохший
kuiv2 прилагательное
2) твёрдый
kuiv3 прилагательное
3) недождливый, сухой
индикатив, презенс, 1 л., ед. ч., полож. ф. (kuivan)
аккузатив, ед. ч. (kuivan)
генитив, ед. ч. (kuivan)
эссив, ед. ч. (kuivan)
kägoihut1 существительное
кукушка; кукушечка
habanlehteine1 существительное
осиновый листочек
kägoihut1 существительное
кукушка; кукушечка
habanlehteine1 существительное
осиновый листочек
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)
tuskaine1 существительное
тоска (диминутив), горюшко
номинатив, ед. ч. (tuskaine)
аккузатив, ед. ч. (tuskaine)
lendastada1 глагол
вспорхнуть; взлететь
kägoihut1 существительное
кукушка; кукушечка
lähešti1 наречие
близко
kukkuda1 глагол
куковать
leta1 глагол
1) летать, лететь, улетать
leta2 глагол
2) взлетать, взлететь
leta1 глагол
1) поднимать, поднять
leta2 глагол
2) держать, выдерживать (тяжесть)
leta3 глагол
3) прибавить, поменять венцы дома
leta4 глагол
4) строить, построить
leta5 глагол
5) окучивать, рыхлить (землю)
индикатив, презенс, 3 л., ед. ч., полож. ф. (lendab)
kodine1 существительное
дом
kukkuda1 глагол
куковать
индикатив, презенс, ед. ч., коннегатив (kukku)
императив, 2 л., ед. ч., полож. ф. (kukku)
императив, ед. ч., коннегатив (kukku)